П О К А Н А
за
свикване на Общо събрание
на сдружение "Балкански институт за стратегически прогнози и управление на риска" (BISFRIM)

На основание на чл. 26 от ЗЮЛНЦ и на чл. 29 от Устава на сдружението, Управителният съвет на Балканския институт за стратегически прогнози и управление на риска свиква годишно Общо събрание при следния дневен ред:
1. Отчет за дейността на Управителния съвет за изминалия петгодишен период на мандата му (2019-2023 г.).
3. Избор на ръководни органи на сдружението (УС и Директор) за следващия петгодишен период.
4. Разни.
Събранието ще се проведе на 21 октомври 2023 г. (събота) от 11.00 ч. в гр. София, в малката заседателна зала на American Corner на площад "Славейков" № 4а.

П О К А Н А
за
свикване на Общо събрание
на сдружение "Балкански институт за стратегически прогнози и управление на риска" (BISFRIM)

На основание на чл. 26 от ЗЮЛНЦ и на чл. 29 от Устава на сдружението, Управителният съвет на Балканският институт за стратегически прогнози и управление на риска свиква годишно Общо събрание при следния дневен ред:
1. Отчет за дейността на Управителния съвет за изминалия петгодишен период на мандата му (2013-2018 г.).
2. Освобождаване на членове на сдружението и приемане на нови членове въз основа на постъпили в Управителния съвет молби.
3. Избор на ръководни органи на сдружението (УС и Директор) за следващия петгодишен период.
4. Разни.
Събранието ще се проведе на 28 юни 2018 г. (четвъртък) от 14.00 ч. в гр. София, в малката заседателна зала на American Corner на площад "Славейков" № 4а.

На 14 май 2018 г. в Новата конферентна зала на СУ "Св. Климент Охридски" беше проведена Втората национална конференция по медийна сигурност на тема "Медиите в Югоизточна Европа - промени, еволюция, рискове и перспективи". Организатори на конференцията бяха Балканският институт за стратегически прогнози и управление на риска, Институтът за икономика и международни отношения, Историческият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" и Съюзът на българските журналисти.

На 24 април 2018 г. от 16 ч. в Новата конферентна зала на СУ "Св. Климент Охридски" беше представена книгата "Европейският съюз, България и конфликтите на 21 век" в рамките на дискусията на тема "Завръща ли се войната в политическия арсенал?". В събитието участваха ген.-майор (о.р.) Ангел Марин, Вицепрезидент на Република България (2002-2012 г.), Йордан Божилов, Председател на Софийския форум за сигурност, Любомир Кючуков, Директор на Института за икономика и международни отношения, проф. Димитър Димитров, Ръководител катедра "Национална и регионална сигурност" и декан на факултет "Икономика на инфраструктурата" в УНСС и проф. Евгения Калинова, преподавател по нова история в ИФ на СУ "Св. Климент Охридски".

На 18 декември 2017 г. в Новата конферентна зала на СУ "Св. Кл. Охридски" се проведе национална научна конференци на тема "Европейският съюз, България и войните на 21 век - подценените заплахи. (Способни ли са Европейският съюз и България да се справят с въоръжен конфликт?"

Организатори: Балканският иинститут за стратегически прогнози и управление на риска, Българското геополитическо дружество, Историческият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" и секция "Социални теории, стратегии и прогнози" на ИИОЗ-БАН.

В конференцията участваха учени, преподаватели, военни и дипломати.

В изказването си пред Първата национална конференция по медийна сигурност д-р Петър Бодуров подчерта, че без свикване на Велико Народно Събрание, с цел приемане на Нова по дух и съдържание Конституция, проблемите на медийната сигурност не могат да се решат. Присъстващите посрещнаха с аплодисменти, цитираните от д-р Петър Бодуров текстове от Проекта за Нова Конституция, изработена в град Бургас с участието на специалисти от цялата страна.

инж. Щерион Джунджуров - автор на концепцията за "Медийна сигурност", защитена в Магистърска теза с научен ръководител доц. д-р Николай Слатински и рецензент проф. д.н. Георги Бахчеванов (2011 г.), доразвита в Проект “П Р Е Д И С Л О В И Е` I U V E N A L I S 2012”, на Тема: Кой ще ни пази от пазачите?

Автор: Благовеста Николова, гл.ас.д-р, Институт за изследване на обществата и знанието – БАН

През последните няколко десетилетия процесите на глобализация и икономическа либерализация водят до промени, които по неизбежност се отразяват и на дейността по граничен контрол. Границата става силно оспорвано поле на логиката и изискванията на различни сфери – бизнес (за скоростно прекосяване на границата и намаляване на разходите), правоохраняване (минимизиране на рискове за сигурността), хуманитарна помощ и убежище (достъп, справедливо третиране), свободно време (приятен пътнически опит на туриста), престъпност (за скоростна, бивайки незаконна, акумулация на капитал). В този контекст, Европейският институционален дискурс извежда технологията като най-удачния източник на решение за примиряването на ефектите от действието на глобалните икономически сили с нуждата за повече сигурност. Т.нар. мигрантска криза заедно с трагичните събития във Франция и Белгия дадоха още един повод да се легитимира тенденцията към силно технологизиране на гранично-контролните практики, особено що се отнася до средства за наблюдение и събиране на биометрична инфромация (за „проблематичните“ потоци) и такива за ускоряване на преминаването чрез автоматизация (за т.нар. bona fide пътници). Пътят за впрягане на „неутралната“ технология в услуга на един съвсем не неутрален „триаж на идентичности“ на границата, който възпроизвежда и засилва съществуващи социално-икономически разделения, изявени през възможностите за мобилност, е отворен. Последната законотворческа изява на тази логика е приетия на 06 април 2016г. вариант на пакета „Интелигентни граници“ .
Какви последици има това за дейността по охраняване на границите и конструирането на нейния смисъл? Първо, наблюдава се промяна в интерпретацията на функционалността на границата в качеството й на обслужващ компонент в проекта за централизирана Европейска информационна архитектура за правосъдие и вътрешна сигурност. Ако досегашните бази данни (като VIS, SIS и т.н.) са били по-скоро консултиращи граничните полицаи инфoрмационни източнници, сега границата сама се превръща в информационен вход (input) на системата за сигурност. Второ, в самата дейност по граничен контрол, акцентът се измества към контролиране на „информационния“ аз – чрез риск-анализ на дигиталните профили на прекосяващите границата индивиди, отколкото върху резултата от непосредствено човешко взаимодействие. Трето, постепенното автоматизиране на процеса ще увеличава значението на дистанционното управление на потоци (граничният полицай като оператор вземащ решение пред монитора на компютър), а това на свой ред отваря пътища за легитимиране на все по-авангардни технологии за наблюдение и контрол, включително и т.нар. биометрика от второ поколение за безконтактно разпознаване на лица и алгоритми за профилиране. Както се вижда, промотирането на идеята за интелигентни граници е част от един по-мащабен процес на трансформация на смисъла на граничния контрол от охраняване на териториална физическа граница към биополитическото дисциплиниране и социално сортиране на мигриращи индивиди чрез биометрично брандиране на „желани“ и „нежелани“, „подозрителни“ и „регулярни“ и т.н. Четвърто, наблюдава се уклон към изпреварващо (preemptive) правоохраняване в резултат на силна ориентация към впрягане на нови технологии за един вид „прогнозиране на бъдещето“ с оглед на индивидуалното поведение, която на свой ред подлага на изпитание устоите на наказателното право, включително презумпцията за невинност, понятието за „заподозрян“, „вина“ и пр. Пето, зад маската на неутралността на технологията много лесно могат да се скрият опасни техники за упражняване на власт и за възпроизвеждане на значими социални дистанции през въпроса за мобилността, без да се засяга този за отговорността. Когато машината решава кой да бъде допуснат през границата, отговорността на властта (въплътена в граничния полицай като нейн представител) е замъглена. Шесто, топлите отношения между корпоративния сектор на технологиите за сигурност и отбрана, и политическото поле, което в условията на собствената си слабост се легитимира именно чрез секюритизационни стратегии, дават възможност на бизнеса да се изявява като легитимен субект в процеса на вземане на решение в една толкова чувствителна сфера като граничния контрол. А това повдига сериозни въпроси относно разпределението на ценни публични финанси. Оказва се така, че в един прелюбопитен цикъл инвестициите в технологии за менажиране на идентичности и контрол на човешки потоци, които по силата на собственото си съществуване ощетяват възможностите за справяне със социални неравенства (задават не много социални фискални приоритети), допълнително участват във възпроизвеждането на глобални такива, изразени чрез технологизиране на възможността за мобилност (достъп, отхвърляне, задържане на границата).

     Автор: Доц. д-р Борислав Градинаров, ИИОЗ, БАН

     Обединена Европа има множество недостатъци. Тя не е наясно със собствената си идентичност, много трудно постига разумен компромис по който и да е външнополитически въпрос, не разполага с ясна концепция как да посрещне сериозните военни заплахи, а напоследък става безпощадно ясно, че няма нито желание, нито идея как да опази собствените си граници от нежелани гости. Дори е готова на унизителен компромис с принципите си, включително и да извади от джобовете на своите граждани 3 млрд.евро, за да наема друг да пази територията й.1 Като че ли единственото, което е в състояние да събуди закърнелите й рефлекси за самосъхранение, са ехото на маршируващи подковани ботуши и скандиращите нацистки лозунги скиндхедс.

     Заплашен ли Европейският съюз от неофашистката зараза?

     Отговор на този въпрос може да даде съдбата на гръцката Златна зора, на английската Партия на независимостта или на френския Национален фронт. Ако посредствените икономически резултати на т. нар. обединена Европа, социалното неравенство, диктатурата на брюкселската бюрокрация, несигурността и песимизмът би трябвало да наливат вода в нечия мелница, най-логично изглежда тя е тази, на национал-популистите, които някои разпознават и като новите фашисти...

Политиката, която води турският президент Ердоган, се превръща в сериозна запаха за Балканите